Александър Мирчев най-после приключи работа и тръгна забързано към къщи, предвкусвайки предстоящото приключение, което го очакваше. Най-после беше дошло време за чаканото дълго пътуване из Румъния - негова стара мечта. Мирчев и компания подготвяха тази екскурзия по мъжки много отдавна и ето, че щяха да го осъществят. Бяха решили да обиколят Румъния и да разгледат нови месности, забележителности и да разучат румънската култура.  Александър Мирчев нямаше идея защо избраха Румъния, но всички в 4-членната му група взеха това решение без препирни.

В един хубав съботен ден Миро, Веско, Димитър и той се качиха в автомобила и тръгнаха към Русе, което се оказа най-близката точка, за преминаване в Румъния. Пътуването до границата мина неусетно, но след като стигнаха се оказа, че няма откъде да закупят румънски винетки, което създаде на приятелите доста неприятности. Александър Мирчев остави другарите си да чакат и се впусна в отчаяни опити да намери винетка. След 30 минутна обиколка из бензиностанциите, на четвъртата поред, най-сетне късмета му се усмихна и малко поизнервената вече група продължи към Румъния. Минаха границата без да се бавят, но тъкмо пристигнали в Букурещ се озоваха в адско задръстване, което стопи и малкото им останало добро настроение.  Първоначалният им план беше да продължат направо и да не се отбиват в града, но както се казва “човек предполага, но Господ разполага”. След цялата суматоха по откриване на винетки, задръствания и куп други фактори Александър Мирчев и приятелите му взеха решение да пренощуват в града и на следващия ден с освежени сили да продължат. Това добре, но да намерят евтин и сносен хотел се оказа не лека задача. Извадиха късмет, че Веселин знаеше малко румънски, затова той беше човека, на който цялата група разчиташе, за да си намери подслон за през нощта. След дълго търсене най-после групата се настани в едно от онези малки евтини мотелчета, но на тях не им пукаше къде ще преспят - настроението им се беше върнало. Седнаха на по бира в близкото бистро доволни, че мечтата им беше започнала да се осъществява.

На следващата утрин Александър Мирчев събуди приятелите си още с изгрева на слънцето и всички тръгнаха на път. Тяхна следваща спирка беше градчето Виктория, от където можеха да се полюбуват на най-високия планински връх в Румъния, връх Молдовяну (2544 м.н.в). Пътят до там се оказа не особено приятен, та се наложи на няколко пъти приятелите да спират да си почиват, но с всеки изминат километър сърцата им тупкаха по-бързо.  Следобеда най-после стигнаха във Виктория, но погледите и на четиримата бяха насочени към близкия връх. Александър Мирчев затаи дъх при невероятната гледка, която се откри пред очите му. За съжаление денят вече преваляше и трябваше отново да търсят място, където да преспят. Този път не им беше трудно, защото всички заедно решиха да спят на открито в спалните чували които бяха взели със себе си, а на сутринта с заредини нови сили да опитат да изкачът върха, който се извисяваше над тях. Едва показалото се слънце завари Мирчев и компания с раници на гръб, ведро крачейки към връх Молдовяну, а местата покрай които минаваха ги омайваха на всяка крачка. Групата минаваше през невероятно красиви, гъсти гори, пресичаше през обширни зелени поляни, изпълнени с ярко жълти минзухари и ухайни малки теменужки, а край тях притичваха сърни и зайчета, които сякаш знаеха, че не трябва да се страхуват от тях. На върха Мирчев се почувства като господар на света. На където и да погледнеше красотата на природата го обгръщаше, а Карпатите се виждаха като на длан.

Приятелите извадиха фотоапаратите, за да запечатат красивите гледки, починаха си малко и с голямо съжаление поеха пътя надолу - имаше още забележителности, които трябваше да посетят в Румъния. Следващата им цел беше Брашов, а оттам до Бран, където желаеха да посетят прочутия дворец на Дракула. Като цяло двореца на граф Дракула не ги очарова толкова, колкото очакваха. Самият дворец беше доста странен в архитектурно отношение, атмосферата на моменти беше страшничка, но Мирчев и приятелите му не откриха това, което търсеха. В двореца нямаше екскурзовод и трябваше сами да се ориентират какво да гледат по табелите.  В Бран останаха само колкото да ядът набързо и потеглиха към последната спирка на своето пътешествие, град Синая и по-точно двореца Пелеш. Александър Мирчев от дълго време желаеше да види този известен със своята красота дворец. Според доста хора Пелеш е един от най-красивите дворци не само в Румъния, но и в Европа. Още от момента, в който стъпиха на стръмната пътека към двореца, дружинката се почувства като в приказка. Гледката, която се разкриваше пред тях беше зашеметяваща.  Пелеш не може да остави равнодушен никой, който го посети. Проектиран от немски и австрийски архитекти в годините от 1873 до 1883 като лятна резиденция на румънския крал Карол Първи и неговата съпруга кралица Елисабета, Пелеш е сред седемте чудеса на Румъния и е втория по посещаемост Дворец в Румъния след този на граф Дракула (който както вече споменахме, не се хареса на групата).

Обиколката на Пелеш беше много любопитна за Александър Мирчев и неговите приятели, но за съжаление беше дошло време да се прибират в България. Времето на тяхното мъжко приключение беше към своя край, но пътувайки към България те си обещаха да се върнат пак.

Александър Мирчев обсъжда с „Гласът на Америка” разгръщането на икономическата и финансова криза в нововъзникващите пазари и стратегически варианти за мултинационалните компании

В интервю за американското телевизионно предаване “Гласът на Америка”, Д-р Александър Мирчев, експерт по икономическа политика и председател на Крул Корпорейшън, хвърли светлина върху стратегическите опции, които мулти-националните компании имат в някои бързо развиващи се пазари по време на икономическата криза и след нея.

Д-р Мирчев посочва, че пакетите за възстановяването в развитието на икономиките от Г-7 имат пряко въздействие върху развиващите се икономики, като Китай, Бразилия и Русия, както и за по-малките развиващи се пазари, и съответно мерките, които те предприемат. “It is now understood that there is no truth to the view that emerging markets are ‘decoupled’ from the global economy — they are facing the same systemic pressures as the rest of the world, and their reaction — which varies from country to country and from industry to industry — is putting paid to the notion that these markets can be bundled and packaged together as ‘the same class of asset.’” “Сега разбирам, че не е истина, че развиващите се пазари са “отделени” от световната икономика - те са изправени пред същия системен натиск както и останалата част от света, а тяхната реакция - която варира в различните държави и в различните промишлени отрасли - поставя идеята, че тези пазари могат да бъдат пакетирани и опаковани заедно като “един и същ клас активи.”

Мерките, които те предприемат за справяне с финансовата криза и икономическия спад отразяват различните набори от инструменти и специфичните цели на нововъзникващите пазари, с очаквано местен наклон. He considers that the trend of wide-spread state intervention in the emerging markets would probably fall short of its intended aim, but at the same time is an unavoidable reaction with stabilizing implications, at least in the short term. Той смята, че тенденцията на разпространение на широката намеса от страна на държавата в развиващите се пазари вероятно няма да постигне своята цел, но в същото време е неизбежна реакция за постигане на стабилизиране, поне в краткосрочен план.

“Икономическата криза предизвика това, което може да бъде описано като всеобхватна намера от страна на правителството в развиващите се пазари с конкретни последици за икономическите отрасли на износа. Това беше, в най-добрия случай, един равнодушен избор, направен вследствие на редица лоши решения, пред които бяха изправени правителствата в целия свят, като се има предвид тежкия икономически упадък, чувството на обществото за неудовлетвореност от свободния пазар на капитализма, понякога в комбинация с известен социален и политически натиск, типичен за съответния регион. Също така следва да се счита, че кризата засилва набора от понятия, свързани с така наречения “държавен капитализъм” (в съвременния жаргон - възприемането на един последователен “китайски модел”), от една страна. От друга страна, бързо развиващите се икономики и развиващите се пазари развиват тенденция за преразглеждане на практика преобладаващата през последните години реторика и практика на капиталистическия модел, демонстрирани от масивната правителствена намеса, която може да продължи. “

Dr. Mirtchev points out that the recovery packages in development by the G7 economies have a direct impact on developing economies, such as China, Brazil, and Russia, as well as on the smaller emerging markets, and the respective measures they are undertaking.The measures they undertake to deal with the financial crisis and economic downturn reflect the varying sets of tools and specific aims of emerging markets, with a predictably local slant. “The economic crisis prompted what can be described as across-the-board government intervention in the emerging markets with specific implications about the export economies. This was, at best, an indifferent choice made out of a number of poor choices that were facing governments worldwide, taking into account the severe economic downturn, the public feeling of dissatisfaction with free market capitalism, sometimes combined with region-specific social and political pressures. It should also be considered that the crisis is reinforcing the set of notions associated with the so-called ‘state capitalism’ (in the modern lingo — the perception of a coherent ‘Chinese Model’), on one hand. On the other hand, rapidly developing economies and emerging markets are developing a tendency to reconsider in practice the prevailing for the last years rhetoric and practice of the capitalist model, demonstrated by massive government intervention that could be here to staHowever, Mirtchev indicated that “we could not avoid the judgment of the markets regarding the fate of future economic growth, but would need to provide the framework for improving market confidence in order to positively affect the livelihood and welfare of people. It is likely that the involvement of the state in the market works best when it aims to achieve specific targets, relies on a clear cost-benefit analysis, and when it sets out in advance an appropriate exit strategy and timetable.”Въпреки това, Мирчев посочи, че “ние не може да се избегнем присъдата на пазарите по отношение на съдбата на бъдещия икономически растеж, но ще трябва да изготвим рамка за подобряване на доверието на пазара, с цел положително въздействие върху поминъка и благосъстоянието на хората. Възможно е участието на държавата на пазара да работи най-добре, когато има за цел да постигне конкретни цели, разчита на ясен анализ на разходите и приходите, а когато тя определи предварително подходяща стратегия за излизане от кризата, както и да изготви график.”

Въпреки всичко, всички развиващи се пазари трябва да станат част от глобалното разрешаване на кризата, за да може решението да има успех, защото ако “ги оставим извън палатката”, те могат да се превърнат в част от проблема и по този начин да попречат на ребалансирането на световната икономика и глобалното възстановяване. This means that the new evolving global economic and financial system requires that developed economies take into account not only the unique circumstances, but rather the new role of the rapidly developing economy leaders, as well as the smaller emerging markets. Това означава, че новата развиващата се световна икономическа и финансова система изисква развитите икономики да вземат предвид не само уникалните обстоятелства, а по-скоро да влязат в новата роля на лидери на бързо развиващата се икономика, без да подценяват по-малките развиващи се пазари.

“Развитите икономики трябва да ангажират проактивно такива пазари в своите планове, за да се избегне съкращаването и изолационистки политики, които влияят зле върху конкурентоспособността. Останали сами на границата, при борбата с икономическата буря, някои по-малки развиващи се пазари, например, тези в Латинска Америка, Централна и Югоизточна Азия, може да се наложи да потърсят временни решения и подслон сред мощните си съседи, които биха могли да допринесат за фрагментацията на глобалния пазар. Администрацията на САЩ трябва да работи с партньори от Г-8 и Г-20, за да осигури платформа за конструктивен диалог, имайли предвид реалните ситуации в тези региони. “

При сегашния икономически спад, мултинационални корпорации са изправени пред сериозен избор за това как да разпределят своите намалени ресурси. “The opportunities for generating economic upside for the multinationals would likely include specific and targeted industries within emerging markets which will become a source of growth for the multinationals.” “Възможностите за генериране на икономически обрат за мултинационалните компании вероятно ще включват конкретни и целенасочени индустрии в рамките на развиващите се пазари, което ще се превърне в източник на растеж за мултинационалните компании.” According to Dr. Mirtchev, “Multinationals have the capability to take advantage of the inward focus of the developed economies. Significant segments of the rapidly developing economies such as China, Russia, and Brazil, as well as emerging markets such as the countries of Central Asia, for example, will maintain economic potential — even proportionately reduced in the global downturn, they still have a lot of room for growth.” Според д-р Мирчев, “многонационалните компании имат възможност да се възползват от фокуса, насочен навътре от страна на развитите икономики. Значителни сегменти от бързо развиващите се икономики като Китай, Русия и Бразилия, както и развиващите се пазари като страните от Централна Азия, например, ще поддържат икономическия си потенциал - дори намаляващи пропорционално на глобалния спад, те все още имат много място за растеж. “

От друга страна, кризата разкри редица слаби места в международните пазари, които вероятно ще играят решаваща роля в опциите за развитие, между които мултинационалните компании ще трябва да избират. On this basis, his view is that “multinationals should not only stay the course with the developing economies and emerging markets, but even extend their footprint in those markets, in order to position themselves better for the global economic recovery. And these markets may represent the crucial difference between strategic success and failure after the prolonged tough economic times.” Въз основа на това, според него “мултинационалните компании не само трябва да запазят хода на развиващите се икономики и нововъзникващите пазари, но дори да разширят влиянието си на тези пазари, за да имат по-добри позиции в посока на глобалното икономическо възстановяване. И тези пазари могат да представляват решаващата разлика между стратегически успех и неуспех след продължителните тежки икономически времена. “

    За да видите интервюто, посетете http://www.voanews.com/.

За Крул Корпорейшън:

Krull Corporation is a Washington, DC-based advisory and project management firm with expertise in dealing with economic growth, industrial expansion and restructuring issues. Founded by Dr. Alexander Mirtchev in 1992, Krull Corporation capitalizes on extensive professional experience in market developments and reforms and focuses primarily on emerging and rapidly developing economies. Крул Корпорейшън е фирма за извършване на консултации и управление на проекти, базирана във Вашингтон DC, специализирана в работата с икономически растеж, индустриално разширение, и въпроси по преструктурирането. Основана от Д-р Александър Мирчев през 1992г., Крул Корпорейшън инвестира богатия си професионален опит в развитието и реформите на пазара, като главно се фокусира върху нововъзникващите и бързоразвиващите се пазари. През годините фирмата е предоставила на клиентите си изключителни стратегически напътствия и професионални услуги в различни райони. Съчетавайки уникална комбинация от глобален достъп и разбиране на местните пазари, Крул са способни непрекъснато да реализират високи резултати и печалби.

Контакт:
George Atallah
202-683-3147
gatallah@qorvis.com